Устойчива урбанизация – мит или реалност?

Всеки час над 40 човека се преместват в Мумбай, около 70 в Лагос и над 60 в Дака. Тези мегаполиси, както и много други, прожектират между един и шест процента годишно ниво на урбанизация и най-голямото им предизвикателство е да я направят устойчива.

„Не можем да говорим за устойчива урбанизация, ако не погледнем към ресурсните потоци“, казва Фиона Уу, служител в политика „Климат и енергия“, Съвет за бъдещето на света. Уу казва, че е важно да разберем какви ресурси използват градовете, откъде идват тези ресурси и колко от тях се използват. Това е осъществимо предложение.

Технологично ориентираните интелигентни градове също печелят популярност. „Това е преди всичко инженерна концепция за това как да използваме данните, за да работим по-интегрирано, и мисля, че това може да е фактор за по-добро управление на градовете по отношение на предоставянето на услуги“, казва Бетенкурт.

Но има риск от прекалено бързо инвестиране и изграждане на градове. Китай, казва Бетенкурт, изгражда бързо градове, магистрали, високоетажни сгради, достъпни домове и индустриални зони. „Изглежда все едно, че големите градове излизат от машина, което в дългосрочен план може да не е много добре, поне на Запад не беше“, предупреждава той.

Това е по-специално, защото обществените жилища трябва да се планират щателно. „Франция и Обединеното кралство са типични примери за неуспешни обществени жилища; създадоха се няколко вертикални бедняшки квартала в покрайнините на Париж и части от Лондон, които с течение на времето причиниха много социално-икономически проблеми“, казва Бетенкурт. „От решаващо значение е не само да се изградят жилища, но и да се разбере как да се управляват социално-икономически“, добавя той.

Например, през последните три десетилетия Бангладеш стана свидетел на най-високия процент на урбанизация (4,19%), но 60% от населението на държавата живее в бедняшки квартали. Непланираната урбанизация е обвинявана в недостатъци в инфраструктурата, обществения транспорт, жилищата, водоснабдяването и канализацията, енергетиката, управлението на твърдите отпадъци, здравеопазването и образованието, наред с другото.

„Проблеми, които изискват по-малка физическа намеса, са по-лесни за разрешаване от тези, които се нуждаят от обширно физическо планиране и строителство“, посочва Бетенкурт. Вземете Мумбай например, казва той. „Държавата лицензира нарастващ брой високи сгради, но много от тях нямат интегрирана канализация и редовно водоснабдяване, защото това изисква много физическа работа – копаене, полагане на тръби и т.н., но други неща като електричество или телекомуникации са много по-лесни, така че ги откривате дори в бедните квартали“, добавя той, подчертавайки контраста.

Но някои градове дават добър пример. Меделин в Колумбия свързва разнообразните си квартали с помощта на обществени транспортни средства като кабинкови лифтове и метрото. „Това е система, където мисленето е да се подобри и създаде град, който е по-социално свързан“, казва Бетенкурт. Европейски градове като Франкфурт и Ротердам и някои американски градове като Бостън или Портланд са направили своя отпечатък в изграждането на ефикасни системи. Околната среда на живот в Сингапур с паркове и градини около концентрирани мини селища, инициативите за пречистване на отпадъчни води (които отговарят на 30% от нуждите на града) и отличните връзки чрез метро и автобусни системи правят модерния град-държава устойчив.

„Има различни начини да се направят градовете поносими и някои от тези начини са устойчиви, а други не“, добавя Уу. Тежестта тогава се пада на всяка държава да разбере своята градска среда, да намери устойчиви решения в рамките на своя собствен контекст и да изгради градове, които ще устоят на изпитанията на времето.