Високите сгради могат да се разглеждат като ценни недвижими имоти, произведения на изкуството или символи на престиж. За Дейвид Малот, основател и съдружник в базираната в Ню Йорк архитектурна фирма AI и бивш председател на Съвета за високи сгради и градска среда (CTBUH), те са бъдещето на човечеството.
„От гледна точка на планетата, тъй като населението на света расте, ние трябва да смекчим отпечатъка на цивилизацията“, казва той.
Урбанизацията, посочва Малот, продължава да бъде световна тенденция. Дори в развития свят, градове, които някога са били свързвани с пост-производствена атмосфера, сега преживяват ренесанс, като се превръщат в центрове за технологии и икономики на базата на услугите. „Хората искат отново да живеят в градовете. Там е енергията. Там са възможностите.“
Когато тези новодошли се преместят, енергийно и икономически най-ефективният начин за намиране на пространство за тях и техния бизнес е вертикално, във високи и супер високи сгради (над 300 m) с директни връзки към транспортна и друга инфраструктура, казва Малот. Това вече доведе до засилване на високоетажното строителство, както и до огромен интерес сред технолозите за начини за изграждане на по-високи, по-интелигентни и по-лесни за ползване сгради от всякога.
„Мисля, че все още сме само в началото на всичко. През последните 20 години има построени повече високи сгради, отколкото през предходните 100 години и темпото определено се ускорява. Цялостната траектория е движение нагоре, а не навън“, каза той.
ЖЪНЕНЕ НА СГРАДИ
От инженерна гледна точка, казва Малот, скоро можем да постигнем сгради, високи една миля (1600 m), използващи същата фундаментална технология, която се използва през последните 40 години. Постепенните подобрения на стоманата и бетона, избраните строителни материали, накараха тавана на височината да се покачи нагоре през десетилетията, но сега надвишаването на сегашния праг би изисквало това, което той нарича „квантов скок в иновациите“.
Малот цитира появата на KONE UltraRope, заместител от въглеродни влакна за стоманения асансьорен кабел, като такъв скок.
Той вярва, че други радикални постижения, които предстоят след само година или две, също ще включват преминаването от стомана и бетон към органични материали на базата на въглерода. Пример за това е подновеният интерес към дървесината, особено дърво, комбинирано с бетон, за създаване на композитни конструкции като строителен материал за високи сгради. Тази комбинация вече е използвана за създаване на сгради с до 20 етажа, казва той.
По подобен начин са постигнати подобрения при използването на натрошени гъбени стъбла, смесени с дървени стърготини, като закален изолационен материал. Малот смята, че в бъдеще, може би след няколко десетилетия, сградите ще съдържат инфузирани с бактерии тъкани, които могат да реагират на топлина, като станат порьозни.
„Много по-устойчиво е да се произвеждат материали вместо да се добиват и е по-устойчиво да се сплитат тъкани заедно в по-здрави структури, отколкото да се топи стомана“, казва той.
„Искам да излекуваме и да поправим нашата планета, защото сме далеч от целта просто да поддържаме това, което имаме. Трябва да направим нещо коренно различно. Отглеждането и жъненето на сгради определено ще бъде част от бъдещето.“
НЕБЕТО Е ГРАНИЦАТА?
В света на високите сгради, напредъкът в строителните материали и дизайнерския софтуер определено ще преместят границите на височината още по-нагоре, процес, който ще стимулира иновациите, тъй като дизайнерите ще са принудени да работят по нови проблеми. Но това добра стратегия ли е? Коя височина ще бъде достатъчна?
„Винаги може да има желание за създаване на икони и нещо по-високо, отколкото вече съществуващо, но в определен момент това не е нещо, от което се нуждаем“, казва Малот. Той не вярва, че основната идея на нашето бъдеще се крие в тези огромни проекти, а по-скоро в клъстери от сгради в диапазона от 300 до 500 м.
Както обяснява той, ползите от ефективността, произтичащи от гъстото натрупване на хора в небостъргач, се компенсират с възникването на други проблеми, сред които е нуждата потребителите да вземат два или повече асансьора, за да стигнат до горните етажи.
Другите ограничения са психологически и физиологични. Например, обитателите на горните етажи често страдат от клаустрофобия, защото не могат да отварят прозорци и да имат достъп до открито пространство. За да заобиколят тези проблеми, архитектите трябва да проектират небесни градини и други открити пространства нависоко, които са защитени от вятъра. Евакуацията в случай на пожар е друг проблем, когато са включени прекалено много редове стъпала. Сградите могат да бъдат разделени на отделения, което ще направи евакуацията ненужна, но това все пак може да не помогне на обитателите да се чувстват сигурни.
ПОТРЕБИТЕЛСКИ ОПИТ
За щастие, разработването на високи сгради не е просто създаване на нови рекорди за височина, а включва изграждането на самите сгради да бъдат по-пригодни с помощта на подобрена компютърна мощ.
Малот прогнозира, че с напредването на машинното обучение и изкуствения интелект, компютрите, които някога са били инструментите на архитекта, ще станат по-добри от архитекта при извършването на повтаряща се дизайнерска работа. Тогава ролята на архитекта ще се премести, за да се съсредоточи върху потребителския опит, фактор, който сам по себе си ще получи тласък от подобрената сензорна технология. Изобилие от сензори, които сега са по-евтини и по-добри от всякога, ще действат като централна нервна система на сградата, смятат Малот, като я направят много по-адаптивна от преди.
Не само, че сградата ще може да преценява и да се адаптира за промени в светлината или да проверява структурната стабилност, но също така ще опознае своите потребители, предоставяйки на всеки един персонализиран опит, казва Малот. „Ще има по-интимна връзка между сградата и потребителя. Точно както при нашите приложения и нашата музика, сградите ще могат да се приспособяват към всеки отделен потребител и това ще бъде значителна промяна.“