„Живял съм в Норвегия през целия си живот, а в Осло, откакто бях на 2 години, въпреки че прекарвам много време в Хонконг. Дядо ми е бил един от първите китайци, дошли в Норвегия, когато е бил само на 11 години. Занимавал се е с корабоплаване от Китай до Норвегия. Всъщност много от главните готвачи в по-старите китайски ресторанти в Осло са работели на корабите на дядо ми.
Осло се е променил значително оттогава. Имиграцията е донесла в града много нови култури. Преживял съм много расизъм през по-младите си години, но сега не толкова. Работя като визуален дизайнер в Осло, но също така прекарват голяма част от времето си по работа в Хонконг. Проведох първата си самостоятелна изложба „Нищо не е вечно“ тук през 2015 г. Тя включваше 15 забележителности от Берген, Осло и Трондхайм, предназначени да напомнят на хората, че дори и в нашите забързани работни дни трябва да си дадем време да поспрем, да си поемем дъх и да оценим заобикалящата ни среда, защото утре може да изчезне. Включих модерна архитектура като Операта в Осло и по-историческа като Кралския дворец, защото и двете имат важни истории.
Като визуален дизайнер винаги контрастирам външния вид на Осло спрямо нашите скандинавски съседи Стокхолм и Копенхаген. Въпреки страхотната работа за регенериране на бреговата линия на Осло, мисля, че районът се чувства като континентална Европа и няма норвежко влияние. В града все още липсва символ на международно признание. Въпреки че градът продължава да се разширява, хората тук все още ценят и се наслаждават на открития си начин на живот. Имаме норвежка дума за него, „friluftsliv“, която трудно може да се преведе, но напълно улавя любовта ни да сме сред природата. Без значение колко голям става Осло, не мисля, че обаянието на туризма и ските ще ни напусне.“