Инвестиране в бъдещето

„Всичко започна по-скоро като благодарност към страните, които са част от превръщането на KONE в голяма и ползотворна компания“, казва Джон Саймън, докато си говорим за пътуването на фондацията. Саймън е член на управителния съвет на KCF. Такива са и Тина Херлин и Рика Ихамуотила, също присъстващи на срещата. Екипът планира и оформя дейностите на KCF в различни географски области от самото създаване на организацията.

Първият им проект през 2011 г. е създаването на мобилна библиотека, проектирана специално за деца на работници мигранти в градовете в Китай. Следващата спирка е Индия, където екипът си сътрудничи с Ротари клуб Мадрас, за да подкрепи младежкия център „Ротари Нагар“ в бедняшки квартал на южния град Ченай. След Индия търсенето на млади хора, нуждаещи се от помощ, продължава в Южна Африка и Мексико.

Въпреки че проблемите се различават в отделните страни, KCF има ясен фокус по отношение на целевата си група. „Ограничаваме се до дейности, които облагодетелстват децата и младежите в страни, където има ясна нужда. Това е начин да получим насоки за нас самите и да дадем насоки на всеки, който търси помощ“, казва Саймън.

Но процесът по финализиране на инициатива във всяка страна не е толкова прост. „Не решаваме нищо предварително“, казва Херлин. „Отнема ни много време, преди да разберем какво е необходимо и да определим естеството на проектите“, отбелязва тя.

Кимвайки в знак на съгласие, Ихамуотила добавя: „Извършваме огромна подготвителна работа, преди да отидем в някоя страна.“ „В Мексико, например“, казва тя, „опитахме да разберем кои са най-важните въпроси и дискутирахме относно децата на улицата, позицията на момичетата в обществото и т.н. – установихме много факти.“

Проучването на обстановката обаче е само първата стъпка. След това процесът включва няколко дискусии с местните служители и потенциални партньори на KONE в града/страната. Когато екипът на KCF посети страна за първи път, те организират 10-15 срещи за една седмица с местни неправителствени организации и потенциални партньори, преди да изберат правилния партньор. Херлин вярва, че това е бавен, но ефикасен начин да се разбере кой проект в крайна сметка може да стане „самоустойчив“.

„Това, което искаме, е да открием тази магия, където нещо ще се случи или може да се случи, ако й дадем допълнителен тласък“, казва Саймън. Той използва примера с Мексико, за да обясни. „Местните жители в град Мексико са формирали колектив, който да върши нещата без никакво финансиране, и са стигнали до момент, в който да направят още една стъпка, за да формализират това, което правят, и да получат някакво финансиране. Така можахме да видим, че са точно в момента, в който можем да им помогнем да преминат на много по-високо ниво и да помогнат на много повече хора“, казва той.

Резултатът? KCF и Tanesque A.C., местна неправителствена организация в общност с висока престъпност и безработица в покрайнините на град Мексико, помагат на Xico Arte, група местни млади хора, заинтересувани от изкуството, да стане независима неправителствена организация, която работи в тясно сътрудничество с музея Xico.

В Южна Африка историята е подобна. С помощта на многобройни партньори инициативата на KCF в Южна Африка допринесе за откриване на иновативния младежки център в Уестбъри (WYC) в бедна община в Йоханесбург с история на свързана с наркотици престъпност и проблеми с наркотиците и за осигуряване на стартиращо финансиране от финландското министерство на външните работи. Центърът сега подслонява под един покрив нестопански агенции и програми за развитие на умения, за да създаде универсално място, където младите хора могат да намерят широк спектър от услуги и възможности.

Работата на KCF не приключва, след като проектът бъде изпълнен. Организацията продължава да наблюдава дистанционно развитието на всички свои проекти. „Опитваме се да посещаваме всеки проект най-малко веднъж годишно“, казва Ихамуотила.

Разстоянието, казва тя, не е единственият проблем. Културните различия също поставят предизвикателства. Тук се намесват местните служители и партньори на KONE. Те помагат на екипа на KCF да декодира културните усложнения и да преодолее езиковите бариери.

„Динамиката на този тристранен подход – нещо като трикрака табуретка – е такава, че ако едно от крачетата се разклати, цялата табуретка ще падне. Понякога разклатеният крак е KONE, понякога това е партньорската НПО и постигането на баланс изисква ужасно много управление“, отбелязва Саймън. Хубавото е, че екипът се е научил да бъде упорит и търпелив и да гледа от добрата страна.

За по-малко от десетилетие KCF успя да предизвика промяна въз основа на сътрудничество между идеи и ценности. Пътуването на тази шестгодишна организация тепърва започва.